Помниш ли

Помниш ли, като крадеше,

моите любов и младост?

Помниш ли, когато беше,

моята едничка радост?

Помниш ли, сълзите мои,

тайничко проляти в нощта?

Помниш ли, очите свои,

пълни с власт и суета?

Помниш ли, когато просех,

твоята любов със страх?

Помниш ли, когато търсех,

твойте одобрение и смях?

Помниш ли, в онази стая,

там, където с тебе спях,

как загледана в безкрая

и с теб самотна бях?!

И да не помниш, помня аз,

как безсилна, в твоя плен,

изгарях аз в безумна страст,

всяка нощ и всеки ден!