Пропаст

Изпаднала съм в пропаст безпощадна,

с гладки и непревземаеми стени.

Светлината изгубих я отдавна,

в мрак обгърната съм вече толкоз дни!

Гласове безброй ме подлудяват,

карат ме да страдам всеки миг.

Все по-бавно часовете ми минават,

от устните ми се отронва само вик...

Да се боря искам, но не мога,

изгубила съм всичко вече аз!

Сърцето само някак сили има,

да се надява в тоз последен час!